Преди година индийски опозиционен политик, който току-що беше разговарял с няколко представители на „Алтернатива за Германия“ (AfD), ме попита за германския подход към крайнодясната партия. Тя искаше да разбере по-добре логиката на т.нар.
Това едва ли е от онези снимки, които германският канцлер Фридрих Мерц би пожелал да постави в рамка на стената в своя кабинет: на нея той стои редом до Улрих Зигмунд — крайнодесният политик, когото национално списание наскоро определи като „най-опасния човек в страната“.